New York City

New York City

Добре дошли в Ню Йорк.И не забравяйте да се забавлявате!
 
ИндексPortalКалендарВъпроси/ОтговориТърсенеПотребителиПотребителски групиРегистрирайте сеВход

Share | 
 

 Гората

Go down 
Иди на страница : Previous  1, 2
АвторСъобщение
Alexandra Benjamin Price
USA
USA
avatar

Брой мнения : 1941
Points : 2483
Reputation : 12
Join date : 06.06.2010
Age : 22

ПисанеЗаглавие: Гората   Чет Сеп 23 2010, 22:44

First topic message reminder :


_________________
It's not like you to say sorry
I was waiting on a different story
This time I'm mistaken
For handing you a heart worth breakin'
I've been wrong, I've been down
To the bottom of every bottle
Despite words in my head
Scream "Are we having fun yet?"



[center]'s not like you didn't know that
I said I love you and I swear I still do
It must have been so bad
Cause living with me must have damn near killed you
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://city.forums-free.info

АвторСъобщение
Johnny Boldern VanArnroyd
Holland
Holland
avatar

Брой мнения : 51
Points : 56
Reputation : 0
Join date : 24.06.2010
Age : 24

ПисанеЗаглавие: Re: Гората   Съб Окт 16 2010, 18:45

Toва беше някаква шега... Много, ама много лоша и неподходяща шега...
Вярно, че за мен всичките шеги бяха такива, но тази определено заемаше първото място в класацията за най-зле подбран момент, в който да се изяви. Боже, вече говорех за шегите, все едно бяха живи мислещи същества.
На всичкото отгоре някаква мъничка, забутана в някое от най-далечните късчета на мозъка ми, част от него ми подсказваше, че всъщност това не бе никаква шега.. Май прекалено много пъти повтарях тази дума...
Извърнах глава - възможно най-баавно и внимателно. Уж предпазливо, но истината бе, че просто ме беше страх от нещото, което можех да видя зад себе си.
Бях приел всичко прекалено спокойно.. Защо ли ми трябваше да се подигравам на думите на Али за мечките?!
Съдбата се опитваше да ме накаже.. Всъщност, успяваше... По дяволите откога вярвах в съдбата?! От този момент..?! Очевидно.. Със сигурност щях да се смея на тази случка, но това беше в далечното и несигурно бъдеще..
А сега, когато над мене се беше надвесело огромното кафяво туловище на незнайно откъде изникналата мечка, единственото, което можех да направя бе да стоя като парализиран, надявайки се да реши, че съм прекалено жилав, за да ме изяде.
Да бе, това се случваше единствено в приказките...
- Махай се от него проклето животно! - дочух уплашените писъци на Алисън, явно решила, че трябва да бъде моят спасител..
Е, при други обстоятелства бих й бил много благодарен, но докато знаех, че няма как да отвлече вниманието й от мен, без да го привлече към себе си... Мамка му! Пак мислех прекалено много, а не правех нищо.
Отворих уста, готов да извикам на Алисън да престане да бъде смела и да избяга, но естествено бях заксънял.
С тромави крачки мечката, преценила, че приятелката ми е по-интересна плячка от мен, се насочваше към нея.
Отчаяно притискайки се към едно дърво, Али само стоеше и гледаше излашено огромния цвяр.. Не че аз бях правел друго.
Наведох и взех първото нещо, което видях на земята - в случая един не особено голям камък... Е, щеше да свърши работа.
- Хей ти! - извиках на мечката. О да, чудесно, вече и говорех на "ти".. направо бяхме първи приятели. Бях прекалено притеснен.. Вече дори мислите ми не звучаха нормално..
- Разкарай се от нея... - животното не прояви особен интерес към думите ми, изгледа ме лениво и отново се обърна.
- Сам си го изпроси - май се вживявах прекалено много. Така говореха единствено героите във филмите. Все едно...
Без много да мисля, метнах камъка по мечката и.. не знаех дали за щастие или за съжаление, я уцелих право в главата. Тя се сгърчи и издаде някакъв звук, приличащ на примирено ръмжене, след което се оттегли отново към тъмната част на гората.. откъдето явно и без дошла.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Alison DiLaurentis
New York
New York
avatar

Брой мнения : 19
Points : 21
Reputation : 0
Join date : 09.10.2010

ПисанеЗаглавие: Re: Гората   Нед Окт 17 2010, 03:13

Тъкмо се бях примирала с факта, че ще умра и на ум се молех на Бог за последен път...добре де, молех се някой да намери Так жив и да го заведе при Тик, а после някой да се грижи за тях и за обувките ми...май си беше чисто богохулство да се моля за подобно нещо, обаче в този момент мислиш само за най-важните неща в живота си, нали?!
Боже, ама аз съм била много самотна. Преди смъртта си мисля за кучетата и обувките си, като нищо някой ден ще свършка като побъркана старица без съпруг, деца и каквото и да е било семейство. Ще живея в голяма къща, от която децата ще бягат и ще целят с яйца и тоалетна хартия на Хелоуин. Ще имам трийсетина котки и около двайсетина кучета, а когато умра те ще ме изядад и никой няма да разбере, че побърканата самотна старица е мъртва. Пред входната ми врата ще се трупат писма и вестници, а децата ще продължават да заобикалят къщата ми от далече...
- Не искам да умра самааа. - изхленчих, а на фона на мечката пред мен това беше абсурдно. Дефакто не бях сама, Джони беше тук, но аз имах предвид друго сама.
После нещата се развиха бързо и в единия момент докато си мислех, че вече съм умряла, в следващия мечката изръмжа провлачено и избяга в гората.
Наведох се напред опирайки ръце на коленете си и вдишах дълбоко свежия въздух.
- Вече си мислех, че съм пътник. - измърморих и вдигнах поглед към Джони. - Благодаря ти, че я разкара.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Johnny Boldern VanArnroyd
Holland
Holland
avatar

Брой мнения : 51
Points : 56
Reputation : 0
Join date : 24.06.2010
Age : 24

ПисанеЗаглавие: Re: Гората   Нед Окт 17 2010, 04:27

- Е, чак пък пътник... - засмях се аз. Точно както бях предоложил... Всичко бе отминало едва преди няколко секунди, а на мен вече ми се струваше като шега. Забавно преживяване, което щях да запомня.. Да, ама не беше съвсем така.. Май прекалено бързо бях забравих какво е чувството мечката да се е надвесила над главата ми, а лошият й дъх да изгаря лицето ми ( въпреки че това не беше най-големия проблем ). Или пък да гледам как стои на сантиметри от Алисън, готова всеки момент.. е може би не да я изяде, но като нищо бе спобосна да я перна така, че да се събуди чак след няколко дни.
Чак сега го забелязах... Пукаше ми за Алисън прекалено много... Да, дори на нейното място пред огромното диво животно да стоеше най-големият ми враг пак щях да му помогна. Ставаше дума за човешки живот... Но тук имаше нещо различно. Не беше само защото не можех просто така да я оставя в лапите на мечката.
И ето, че ТЯ отново се връща в играта.. За известно време (не много дълго, но все пак време) бях успял да забравя за нея. А в момента мистериозната й персона отново се намесваше...
Заради нея ли беше? Не, не мисля.. Не можех да се влияя толкова много от тази прилика.. Та те бяха различни хора... Започвах да се чувствам като в онзи сериал, който въртяха напоследък по един от много канали, които телевизорът ми хващаше и за чието съществуване аз дори не знаех.
- Мисля, че първо аз трябва да ти благодаря... - Мразех да примем помощ. Дори в този момент, ако имах избор най-вероятно щях да я откажа. И сега изобщо нямаше да съм тук и да имам възможността да мисля тези неща. Една от причините, поради които наистина бях благодарен...
А може би и това, че аз бях успял навреме да й върна услугата ми помагаше да не се чувствам толкова ужасно, както всеки път, след като ми се наложеше да поискам или получа помощ от някого...
Отново бях забравил за приликата... и цялата странна история, свързана с нея...
- Знаеш ли, мисля, че трябва да се върнем на полянката.. Или поне да намерим друго място, където да... О! Так! По дяволите, къде беше? - Ох да.. Всеки момент щеше да отвори уста и да ми отговори... Какъв глупак бях...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Alison DiLaurentis
New York
New York
avatar

Брой мнения : 19
Points : 21
Reputation : 0
Join date : 09.10.2010

ПисанеЗаглавие: Re: Гората   Нед Окт 17 2010, 14:51

- Так! - изписках щастливо и паднах до колене пред кучето. - Миличък, знаеш ли как ме изплаши? - попитах гя галейки го зад ушите. - Направо изкара акъла на мама, да знаеш. - продължих и го целунах по главата, в следствие от което ми действие се нагълта с косми, но нищо.
- Никъде няма да ходиш повече, мислех че си изяден от мечка. - нацупих му се, а след това хванах кашиката, която още висеше от нашийника му и я навих един път на ръката си.
Изправих се и изтупах дънките си, е то вече имах кални кръгчета, но голяма работа, чифт дънки няма да тръгвам да умирам заради тях. Макар модел не бях чак толкова суетна както останалите си колежки. Те направо изпадаха в несвяст когато кичур от косата им не е на мястото си. Ако сега някоя от тях ме видеше...мръсна, изподрана, с коса като гнездо, със сигурност щяха да ме обвинят в...нещо и да ме замерят с обувки, спирали и чарвила докато умра. Хех.
Погледнах към Джони и останах така загледана в него за известно време. Не знам защо, но намирах нещо различно в него от цялото време прекарано от запознанството ни до това място тук и сега. Вероятно аз се бях чалнала, но както и да е.
- Да се връщаме на онази поляна. - прозвуча малко като хленчене, но какво да се прави.
Успяхме да си пробием път между дърветата и храстите и в крайна сметка се озовахме на онази поляна до езерото, където ни беше отвел Так. Ох, ако не го бях послушала щеше да има по-голям шанс да се измъкнем от това място, ама айде свърши вече.
Седнах на тревата и едва сега когато бяхме на открито, а не сред дърветата усетих ледения вятър, който направо ме прониза. Бях само по потниче, ама какво да се прави, не бях предвидила да се загубя в гората, че да знам да си взема връхна дреха.
Так седна от едната ми страна, а аз се подпрях на него надявайки се козината му да ме стопли.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Johnny Boldern VanArnroyd
Holland
Holland
avatar

Брой мнения : 51
Points : 56
Reputation : 0
Join date : 24.06.2010
Age : 24

ПисанеЗаглавие: Re: Гората   Чет Окт 21 2010, 19:53

Ето ни отново на нашата любима полянка... Ох защо ли имах чувството, че не трябваше да се връщаме... И преди тук не беше особено топло, но в момента, в които излязохме от гората се почувствах така сякаш хиляди ледени мушици изведнъж накацаха по цялото ми тяло..
Бррр... "Кофи тръпка", както биха казали някои хора.. Мразех този израз, но не можех да отрека, че страшно много подхождаше на ситуацията.
Колко несъобразителен бях!
Ако на мен ми бе толкова студено какво оставаше за Алисън, която се подвизаваше само по едно тънко потниче...
- Вземи - изрекох веднага и съблякох якето си.. По дяволите имах чувтсвото, че се намирам в някоя евтина сапунка.. Защо "кавалерите" винаги трябваше да дават якетата си на момичетата, които спокойно можеха да минат и без тях.. Е, не, че се оплаквах.. В случая тя имаше доста по-голяма нужда от дрехата, отколкото аз...
Необходимостта от вечеря като че ли бе отминала.. Или просто и дваматата бяхме забравили за нея.. Аз лично вече отдавна не бях гладен.. не и след всичко, което се случи... Тази история с мечката определено ми взе акъла.. Или както беше в моя случай - и малкото мозъчни клетки, които ми бяха останали...
Изпънах се на тревата.. Али ме изгледа изненадано, но погледът ми, казващ "Какво, нямам намерение да спя прав в края на краищата" бързо й обясни деиствията ми.
Аз хубаво си мислех за спане.. но наистина се съмнявах, че тази нощ ще успея да се отдам на хубавия сън, които ми се полагаше.
Оскъдния ми мозъчен капацитет трябваше да обработи цялата информация, която бе приел през този изключително дълъг ден. А тя не бе никак малко...
Времето, което в обикновени условия отделях за мислене бяха няколкото минутки преди сънят да ме погълни и да ми попречи да продължа... но нещо ми подсказваше, че днес няма да стане така..
Е, каквото и да е било това нещо, явно не е било толкова право.. След половин час мозъчни тренировки от мен се изтръгнаха и първите лениви прозявки..
- Аз май ще заспивам - промърморих, надяваики се Али да ме бе чула..
Последните минути бяхме прекали в гробовно мълчание.. Темите за разговор лека-полека се бяха изчерпали, но въпреки всичко, за първи път днес нямах желание денят да свършва.. Защо... Дори самият аз не знаех..
Я чакай малко.. Аз Али ли казах?! ( ее да де, помислих ) Вече така ли я наричах?!
Кога за последно се бях сближавал толквоа бързо с някои.. Отговор естествено не последва.. ОТ какъв зор си задавах въпроси, на които знаех, че не могa да отговоря?... След като бях наясно, че няма да се намери доброволец да го направи вместо мен...


п.п: Наистина много съжалявам за забавянето...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: Гората   

Върнете се в началото Go down
 
Гората
Върнете се в началото 
Страница 2 от 2Иди на страница : Previous  1, 2

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
New York City :: Извън Ню Йорк :: Планината и гората-
Идете на: