New York City

New York City

Добре дошли в Ню Йорк.И не забравяйте да се забавлявате!
 
ИндексPortalCalendarВъпроси/ОтговориТърсенеПотребителиПотребителски групиРегистрирайте сеВход

Share | 
 

 Плажа на Статън Айланд

Предишната тема Следващата тема Go down 
Иди на страница : Previous  1, 2
АвторСъобщение
Alexandra Benjamin Price
USA
USA
avatar

Брой мнения : 1941
Points : 2483
Reputation : 12
Join date : 06.06.2010
Age : 22

ПисанеЗаглавие: Плажа на Статън Айланд   Пет Сеп 10 2010, 20:12

First topic message reminder :

Ето го и плажът...Той беше голям и хубав, а хората от Статън Айлънд прекарваха тук една
доста голяма част от времето си..


_________________
It's not like you to say sorry
I was waiting on a different story
This time I'm mistaken
For handing you a heart worth breakin'
I've been wrong, I've been down
To the bottom of every bottle
Despite words in my head
Scream "Are we having fun yet?"



[center]'s not like you didn't know that
I said I love you and I swear I still do
It must have been so bad
Cause living with me must have damn near killed you
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://city.forums-free.info

АвторСъобщение
Кевин Блейк
New York
New York
avatar

Брой мнения : 44
Points : 47
Reputation : 0
Join date : 20.09.2010

ПисанеЗаглавие: Re: Плажа на Статън Айланд   Сря Сеп 22 2010, 02:53

Той само ми смигна и продължи да обсипва нежно врата ми с безброй целувки. Продължихме да се целуваме страстно към седеме минути и той попита:
-Да отидем у нас?
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Брук Дейвис

avatar

Брой мнения : 328
Points : 342
Reputation : 1
Join date : 12.06.2010

ПисанеЗаглавие: Re: Плажа на Статън Айланд   Сря Сеп 22 2010, 03:13

Замислих се за малко.Той беше много сладък и се целуваше страхотно.Погледнах го ,целунах го кратко и казах.
-Хайде да тръгваме.Ти водиш.
Тръгнахме към апартамента му държейки се за ръце и отвреме на време спирахме за да се целуваме.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Alexandra Benjamin Price
USA
USA
avatar

Брой мнения : 1941
Points : 2483
Reputation : 12
Join date : 06.06.2010
Age : 22

ПисанеЗаглавие: Re: Плажа на Статън Айланд   Нед Окт 17 2010, 03:22

.
-Дявол да те вземе Уейланд!-изкрещях.-Имаш ли представа какво прекъсваш?!?Ти у ред ли си?!Три сутринта е!
Най-после ме пусна.След дълго ритане от моя страна, той се предаде.Или поне аз така мислех.По скоро причината бе , че сме стигнали крайната си дестинация.
-Защо ме доведе тук?-продължих да викам
Том ме чакаше, а аз се разправях се нго.
-Пил ли си?!-триадата ми нямаше да свърши скоро
Той трябваше да разбере , че намесата му не бе желана.И то точно сега.Том щеше да ме убие.

_________________
It's not like you to say sorry
I was waiting on a different story
This time I'm mistaken
For handing you a heart worth breakin'
I've been wrong, I've been down
To the bottom of every bottle
Despite words in my head
Scream "Are we having fun yet?"



[center]'s not like you didn't know that
I said I love you and I swear I still do
It must have been so bad
Cause living with me must have damn near killed you
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://city.forums-free.info
Джейс Уейланд
New York
New York
avatar

Брой мнения : 58
Points : 67
Reputation : 1
Join date : 19.09.2010

ПисанеЗаглавие: Re: Плажа на Статън Айланд   Нед Окт 17 2010, 03:27

По дяволите-дори Лекси не искаше да говори с мен.Това бе окончателния удар.Защо я бях довел?Защо наистина...Исках да говорим?Или бе заради онова , което погълнах навръщане от дома на Айрийн...Айрйн...името и прокънтя в ушите ми.Причината да съм съсипан.Не можехме да сме заедно.И защо?Защото нямах минало?Защото отраснах в сиропиталище?..Да.Не бях ет нейната планета.А сега Лекси лаеше насреща ми.
-Аз, не знам какво ми става-заключих тъжно
Тръгнах в обратна посока.Далеч от тук.Далеч от всичко и всички.ПО дяволите, защо нямах прааво дасъм щастлив?Какво толкова бях сторил, че съдбата си го изкарваше на мен?!
Оставих я там.Щеше да се оправи.Това бе Лекси все пак.

_________________
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Северин Уелдън Бронкхорст

avatar

Брой мнения : 11
Points : 13
Reputation : 0
Join date : 19.09.2010

ПисанеЗаглавие: Re: Плажа на Статън Айланд   Нед Окт 17 2010, 03:45

Плажът...
Да, това бе истината - дори пред себе си не можех да измисля оправдание за постъпката си... Винаги правех глупости.. Но да се изтърся тук в три сутринта.. Мисля, че тази щеше да счупи всичко рекорди, които съм поставял до сега...
Първо се събудих... от какво се бях събудил всъщност? А да, от виковете на сестра ми.. Имаше не особено приятния навик да спи на отворена врата. А когато сънуваше кошмари /както явно се бе случило тази нощ/ ситуацията се влошаваше още повече. Е, след като изпълних ролята си на добрия по-голям брат закрилних и като на малко дете й обясних, че това е сън, изведнъж се оказах свободен.
Но нямах никакво желание да се върна в леглото... Не можех да си обясня защо, но само при мисълта започваше да ми става лошо.
Боже, имах нужда от лекарства... На нормалните хора по това време им се спеше. Не че някога бях живял с мисълта, че съм нормален...
И така... След тази случка се бях озовал на плажа.. Всичко си идваше на мясото... Което не правеше постъпката ми по умна.
Изведнъж спокойните ми размисли бяха прекъснати от разговора /или по-точно спора, ако се съдеше по децибелите/ на някаква двойка, стояща точно до мен. Как ли бях пропуснал да я забележа?! Или по-точно да я чуя? Явно наистина се бях унесъл в мислите си...
Чак сега забелязах, че нещо не бе наред... Първо хората не се караха по това време на нощта и то на плажа.. И второ момчето бе напълно облечено, а момичето бе само по тениска... Е, какво ли се очудвах, имаше много начини да загубиш панталоните си. Някои от тях дори водеха до скандал... Което обясняваше ситуацията..
Е да ама пак не звучеше като хората.. Знаех, че не всичко е такова, каквото изглежда и подтикван от изгарящо любопитсвто се доближих до момичето, което вече бе останало само...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Alexandra Benjamin Price
USA
USA
avatar

Брой мнения : 1941
Points : 2483
Reputation : 12
Join date : 06.06.2010
Age : 22

ПисанеЗаглавие: Re: Плажа на Статън Айланд   Нед Окт 17 2010, 12:58

.
-Бягай Уейланд, но не можеш да се скриеш!!!-продължех да крещя след него
Кой по дяволите му даваше право да ме отделя от Том?!И то точно сега.На всичкото и отгоре бях без панталони и насред нищото.Какво щях да кажа на Том-"хей, ами същалвам, че те оставих дакиснеш гол в с таятами, но лудият ми съквартирант ме завлече на един плаж и си тръгна съвсем необозпокоявано."Идеално обяснение ,няма що!
Потънала в размисли, не го усетих докато не го видях.Беше поне две години по-голям и ме гледаше изпитателно със зелените си очи.Бих се стреснала в нормалан ситуация.Да, ама ситуцията никак не бе нормална.А и той не изглеждаше катонякой маниак.
-Хей,ъм извинявай за крясъците.Просто изблик на лоши чувства-да изблик не бе точната дума.
Днес определението разклатена сода идваше при мен.
-По дяволите, трябва да вървя

_________________
It's not like you to say sorry
I was waiting on a different story
This time I'm mistaken
For handing you a heart worth breakin'
I've been wrong, I've been down
To the bottom of every bottle
Despite words in my head
Scream "Are we having fun yet?"



[center]'s not like you didn't know that
I said I love you and I swear I still do
It must have been so bad
Cause living with me must have damn near killed you
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://city.forums-free.info
Северин Уелдън Бронкхорст

avatar

Брой мнения : 11
Points : 13
Reputation : 0
Join date : 19.09.2010

ПисанеЗаглавие: Re: Плажа на Статън Айланд   Нед Окт 17 2010, 15:06

- Трябва да си тръгваш ли? Че това е очевидно.. Както е очевидно и че изречението просто нямаше да звучи по същия, ако не беше започнало с "по дяволите"..
Тук не можех да кажа нищо. Тези две думички бяха едни от най-често излизащите от устата ми... И в случая се възползвах единствено и само от това, че непознатото момиче не бе наясно с тази малка, но значима подробност.
- Нека се върнем на това, което смятах да ти кажа, защото имам лошия навик да забравям думите си, ако не ги изтърся веднага. Та понякога хората се нуждаят от нещо много простичко - да прекрачат границата между задълженията и желанията...
Нямаше нужда от загадъчни усмивки или каквито и да било други илюзионистки трикове, които да съпътстват края на изречението.
Щеше да подейства... Винаги действаше... Като се замислех, аз май за първи път употребявах точно тези думи... Но не пречеше да се надявам в щастливия край - или както в моя случай бе изразен той - оставането на момичето.
Обичах да озадачавам хората... Струваше си да изтърся някоя глупост, която и аз самият не разбирах само за да се насладя на изражението на "жертвата" си. В случая момичето изглеждаше като малко детенце, чиято майка току-що е взела любимата му плюшена играчка. На него му идеше да й кресне "Върни ми я по дяволите, тя си е моя собственост", но единственият проблем бе, че не знаеше повече от тези думи.. Затова и просто стоеше и гледаше объркано.
Странно беше, че толкова много исках тя да остане /да, имаше случаи в които дори самият аз не бях наясно с много чувста и мисли, които бушуваха в мен/... Не беше само заради любопитството, което продължаваше да ме изгаря. Нито заради това, че най-вероятно нямаше да срещна дръга толкова интересна компания по това време, а не ми се стоеше сам. Всъшност изобщо нямаше да срещна никаква комапния... Но не - и това не бе причината.
Ето че отново бях изпаднал в една от онези рядко случващи се ситуации, в които не можех да определя какво точно искам. И защо...
Което от своя страна ме караше да не знам какво да правя. А това го мразех най-много.
Отново се обърнах към "спътничката" си и я удостоих с пронизващ поглед. Поне вече можех да бъда сигурен, че ще остане.. От там на сетне всичко щеше да се нареди от само себе си.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Alexandra Benjamin Price
USA
USA
avatar

Брой мнения : 1941
Points : 2483
Reputation : 12
Join date : 06.06.2010
Age : 22

ПисанеЗаглавие: Re: Плажа на Статън Айланд   Нед Окт 17 2010, 23:39

.
-Ъм, аз наистина трябва да вървя, но не знам къде съм и по дяволите-днес го повтарях за около десети път-да си без панталон в това време не е най-прекрасната тръпка.
Чудесно , а сега щеше и да завали.Страхотно , няма що!Без панталони , наслед ...ама аз къде се намирах?
Следе един изучаващ поглед останових, че около мен има пясък.Пясък , пясък и ...и вода.
-О, не-простенах-В Статън Айланд сме нали...
Не ми трябваше потвърждение.Познавах мястото твърде добре.Определено Уейланд щеше да се сдобие с не много приветлива синина на видно място.За да се знае що за идиот е , че момиче го е набило.
Да ме занесе до плажа.Сега разклатената сода в лицето на моя милост щеше да изригне право върху синеокия ми съквартирант.
Ама пак се отнесох.Твърде много проблеми върху моята, примирила се с нищожи количества мозък, глава.
Той отнове ме гледаше изпитателно.Е, и аз бих се гледала така.В три сутринта , без панталон, запбашила с покушение момче с не много здрав вид.
И ето каръшкия ми късмет отново реши да си изиграе ролята в тази комична ситуация.Заваля.Но не от онзи тих и приятен дъжд характерен за тази част на октовмри , а по-скоро от онзи дъжд , който ти отнася прането и който те кара да си останеш вкъщи.Придружен от гръммотевици.Не бе сега момента да ме хваща шубето.Но страха си е страх -появява се без предупреждение и те кара да се свиеш.Да , ама къде да се свия?!
-Мамка му-продължих с нецензурираните изказвания.
Е, нямаше как да падна повече в очите на зеленоокият странник пред мен.А и нямаше значение.Едвали щях да го срещна отново.Най-вероятно тази пробудена от странни обстоятелства среща щеше да остане в неговота съзнание като срещата с псуващото момиче без панталони, а в моето като денят , в който взех непоклатимото решение да извадя вътрешностите на Уейланд и да ги изпика на бавен огън.
Въздъхнах примирено.Седнах на мокрия пясък, а водата се стичаше по лицето ми и пропиваше тениската ми.Замръзвах.Макар Джейс да бе взел яке, бе забравил да ми го остави.Нещо с него определено днес не беше наред.Ама то да беше само с него.Свих колена към гърдите си и зарових глава.Не беше сега момента за пораженческа психика.Какво като бях мокра?Какво като ба на незнайно място и не знаех как да се прибера?Все нещо позитивно трябваше да има в тази ситуация.Да , ама какво?

_________________
It's not like you to say sorry
I was waiting on a different story
This time I'm mistaken
For handing you a heart worth breakin'
I've been wrong, I've been down
To the bottom of every bottle
Despite words in my head
Scream "Are we having fun yet?"



[center]'s not like you didn't know that
I said I love you and I swear I still do
It must have been so bad
Cause living with me must have damn near killed you
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://city.forums-free.info
Северин Уелдън Бронкхорст

avatar

Брой мнения : 11
Points : 13
Reputation : 0
Join date : 19.09.2010

ПисанеЗаглавие: Re: Плажа на Статън Айланд   Пон Окт 18 2010, 00:09

И както винаги бях погледнал на ситуацията единствено от едната страна... От грешната разбира се.
Толкова ли щастлив бях от победата си, че не забелязвах защо всъщност момичето оставаше?! Та тя не ми обръщаше абсолютно никакво внимание. Дори и глупостите, които бях наговорил да й действаха по някакъв начин.. тя не го показваше.. ама изобщо.
А най-лошото в случая бе наранената ми гордост...
По някаква странна ирония на съдбата момичетата се лепяха за мен и отказваха да ме пуснат, когато никак не ми беше до тях.. А сега, когато се опитвах да привлека вниманието на една от тях... Всичко беше наопаки.
Втората ми грешка. Допуснах, че по-зле не може да стане. Днес май беше денят на провалите ми. Не се бях държал толкова необмислено и глупаво от.. вчера, като се замислех. Сравнението ми отново не се получи. Поредният провал.. въпреки че се случваше само в мислите ми...
Откъде по дяволите се взе този дъжд? Даа, естествено както винаги остроумният глас в главата ми не пропусна да ми напомни, че големите капки, които в момента тропаха по главите ни, можеха да дойдат от едно единствено място, а именно небето.
Все едно нямаше да се сетя сам.. Това си беше реторичен въпрос. Е ето, че вече дори спорех с вътрешния си глас. Каквото и да ми ставаше, можех само да се надявам да отмине по-бързо, защото със светкавична скорост унищожаваше и малкото мозъчни клетки, които ми бяха останали...
Отново бях забравил за съществуването на момичето. Що за глупост, след като единственото нещо, задържащо ме тук бе тя?
Някой да ми донесе лекарства!! Бързоо...
Тя стоеше унило на мокрия пясък и сякаш нямаше нищо против дъждът да се стича върху лицето и дрехите й. О Боже, дори и да нямаше против, тя замръзваше! Шантавите движения, с които явно се опитваше да се стопли, можеха да привлекат вниманието на човек от няколко километра...
Съблякох якето си и бавно се приблжих до нея.
- Чудиш се дали изобщо има нещо хубаво в тази ситуация, а? - съчувствено я попитах аз. Просто се опитвах да кажа нещо остроумно, за да разчупя леда, но по изражението й разбрах, че съм уцелил право в десятката.
- Е, ако приятелят ти не те бе довел тук, може би никога нямаше да ме срещнеш...
- Заповядай... - подадох й якето. Беше леко мокро, но определено бе по-добре от нейната подгизнала тениска.
- Аз съм Северин Уелдън... - замълчах, чудейки се дали да продължа.. Не, фамилията на баща ми щеше да си остане неизречена..

Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Alexandra Benjamin Price
USA
USA
avatar

Брой мнения : 1941
Points : 2483
Reputation : 12
Join date : 06.06.2010
Age : 22

ПисанеЗаглавие: Re: Плажа на Статън Айланд   Пон Окт 18 2010, 00:50


Думите му прекъснаха жалките ми опити за самосъжаление.Чувствах се слаба и безпомощна.Насред нищото и в компанията на непознат, който обаче се държеше много мило.Подаде ми подгизналото си яке.Но това ,че бе мокро бе маловажно.Все пак успя да ме стопли.имах късмет , че бе няколко номера по-голямо и покриваше повече.
Дъждът сякаш напук се усилваше.А непознатия вече не бе непознат.
-Северин Уелдън.-повторих и се опитах да го запомня-Сев накратко предполагам?
Привържаник бях на краткото.За жалост често си удрях челото в шкафа над мивката и солидните ми запаси от мозъчни клетки бяха дотолкова намаляли , че забравях след третата секунда.Затова и моето дълго име бе съкратено до петбуквеното Лекси.
Но бяха изтекли още едва две секунди и не бях забравила , че той замълча рязко.
-Това цялото ти име ли е?-повдигнах вежда
Не че бе кратко.Напротив.Още едно само щеше да затрудни закостялия ми хард диск.И все пак си бях любопитна.А и разговорът ми с него ме откъсваше за момент от положението в което бях.Макар дъждът да се усилваше.Е, по-мокра нямаше как да стана.
Успокоителната ми мисъл беше, че и Джейс ще усети тази чудесна тръпка.Дойдохме без кола и най-вероятно и него дъждът го бе сварил неподготвен

_________________
It's not like you to say sorry
I was waiting on a different story
This time I'm mistaken
For handing you a heart worth breakin'
I've been wrong, I've been down
To the bottom of every bottle
Despite words in my head
Scream "Are we having fun yet?"



[center]'s not like you didn't know that
I said I love you and I swear I still do
It must have been so bad
Cause living with me must have damn near killed you
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://city.forums-free.info
Северин Уелдън Бронкхорст

avatar

Брой мнения : 11
Points : 13
Reputation : 0
Join date : 19.09.2010

ПисанеЗаглавие: Re: Плажа на Статън Айланд   Пет Окт 22 2010, 21:15

Добре де... Какво сбърках този път?
Нищо.. или поне на пръв поглед изглеждаше така.
Знаех си репликите наизуст... И нормално, все пак ги използвах по няколко пъти на ден..да де, на седмица. Новите запознанства винаги бяха едни и същи. Не минаваха без банални фрази от сорта на "Как се казваш, как обичаш да те наричат?". Аз пък винаги бях искал да се запозная с някой, без да разбираме имената си. Това май нямаше да бъде запознанство.. или поне не типично такова... Но пък със сигурност би било интересно.
Вече бях изпуснал шанса да изпълня щурите /всъщност май не бяха щури.. поне не и като се имаше превид какви неща правех обикновено/ си планове. Тя така или иначе знаеше моето име. Е, не всичко бе загубено. Поне бях твърдо решéн да не питам за нейното.
Слава богу, че всичките тези глупости си оставаха единствено и само в моята..мозъчна кутия. Не можех да рискувам да го нарека "мозък", защото с тази част обикновено се извършва едно действие, наречено мислене, което на мен ми беше изключително непознато... Въпреки че от време на време се появаха проблясъци.. Е, като казвах от време на време, имах предвид, в най-неподходящите моменти, разбира се...
Какво да се прави.. Някои хора бяха родени с късмет. А други... други просто бяха принудени да се спъват във връзките на обувките си /които винаги се оказваха развързвани/, всеки път щом погледнеха в краката си.
Аз бях от втория тип хора.. Но откакто го осъзнах, което ще рече от десет години, бях свикнал да обръщам нещата в своя полза...
Олеле, отново се оплетох в размисли, които нямаха нищо общо със ситуацията.. Какво се бе случило преди малко.. Нещо, което ме бе ядосало.
О да!
Името... Как бе успяла да разбере, че не се представих изцяло... Първите ми имена не звучаха ли достатъчно трудно? Винаги бях мислел, че дори само "Северин" беше гадничко за запомняне... Аз лично никога не бих избрал такова име за себе си. Не че, не ми харесваше - напротив... Даже ми подхождаше, просто.. Е, както и да е.
Нямаше да я лъжа.. Какъв бе смисъла? Едва ли щеше да иска да слуша цялата история, причинила омразата ми към така наречената ми втора фамилия..
- Всъщност не.. - отговорих на въпроса й - Бронкхорст... Северин Уелдън Бронкхорст... - Но едва ли това има кой знае колко голямо значение в случая - свих рамене. Всъщност може би имаше значение.. винаги имаше...
- Ти.. как така се озова тук... по това време... - Постарах сее! Наистина! Положих всички усилия да сдържа любопитството си, но каквото и да правех то сякаш напираше да излезе да навън и да покаже на всички, че не мога да го озаптя.
Боже.. Говорех за любопитството си като че беше жив здравомислещ човек. Трагедияя...

Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Alexandra Benjamin Price
USA
USA
avatar

Брой мнения : 1941
Points : 2483
Reputation : 12
Join date : 06.06.2010
Age : 22

ПисанеЗаглавие: Re: Плажа на Статън Айланд   Съб Окт 23 2010, 20:56

Как наистина се бях озовала тук?
-Момчето , на което се разкрещях, ме извлече...-гласът ми прозвуча някак студено и глухо в собствените ми уши.
Опитах се да звуча по дружелюбно.Все пак Сев нямаше вина.Но днес всичко вървеше с главата на опаки.А сега и този дъжд..Защо по дяволите трябваше да се изсипе точно сега?!Сякаш не ми стигаше , че съм без панталони!
Изправих се и изтупах пясъка то себе си.Тогава забелязах нещо, което бе убягнало от погледа ми.Познавах това място.И и знаех как да се прибера.Алелуя!Спасение.
-Аз , трябва да вървя-усмихнах му се-Беше ми приятно да се запознаем..
О, ама ние не се бяхме запознали съвсем.Та той дори не знаеше името ми.А аз не исках да остана в съзнанието му като псуващото момиче.
-Ъм, аз съм Лекси.-простичко му казах преди да тръгна за вкъщи
Не обичах цялото си име.А и както казах съкращенията ми бяха мания.С този бавно зацепващ хард диск в главата ми, си беше нормално.
Врътнах се в посоката, която мислех за правилна.И наистина само след няколко крачки, вече знах, че съм на прав път.Дори чувах съседското куче.Забързах крачка и се опитах да игнорирам дъжда, който се усилваше.


_________________
It's not like you to say sorry
I was waiting on a different story
This time I'm mistaken
For handing you a heart worth breakin'
I've been wrong, I've been down
To the bottom of every bottle
Despite words in my head
Scream "Are we having fun yet?"



[center]'s not like you didn't know that
I said I love you and I swear I still do
It must have been so bad
Cause living with me must have damn near killed you
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://city.forums-free.info
Северин Уелдън Бронкхорст

avatar

Брой мнения : 11
Points : 13
Reputation : 0
Join date : 19.09.2010

ПисанеЗаглавие: Re: Плажа на Статън Айланд   Пон Окт 25 2010, 02:16

O да, наистина благодаря за изчерпателната информация, с която благоволихте да ме устоите... Какво голямо самочувствие имаха хората в днешни дни. Понякога дори се плашех. Сега не бе точно такъв момент, но нямаше как не призная, че това момиче ме изумяваше.
Каза ми две приказки, ухили се глупаво и преди изобщо да си помисля да протестирам вече се бе изпарила...
Какво ли я караше да си мисли, че само една невинна усмивчица, цъфнала на хубавото й личице, я освобождаваше от всички правила, които нормалните хора обикновено спазваха? Като например казването на "Довиждане" при раздялата с някого.. Както и да е... Очевидно бях прекалено старомоден.
Олеле, "звучах" снобски. Сигурно някаква птица бе изкълвала мозъка ми през няколкото часа, които бях успял да отделя за сън тази вечер. Или пък извънземни бяха решили, че съдържанието на черепната ми кутия е изключително ценно и в момента се намираше в някоя от техните свръхсекретни лаборатории... Да, определено бях за втория вариант..
Боже... Досега бях зает с изследването на това какво се бе случило с мозъчните ми клетки, докато аз съвсем спокойно се бях наслаждавах на съня, в който Том побеждаваше Джери... Е, какво да се прави, гледането на анимацийки все още заемаеше някоя от челните позиици в списъка ми с любими занимания за унищожаване на скуката. А и да си призная, винаги съм бил на страната на котката... Все още не можех да разбера защо малките деца толкова много харесваха тази досадна мишка Джери...
Та мисълта ми бе, че ако до преди малко имах някакъв шанс да осъщестя мечтаното си нетрадиционно запознанство, то вече и той си беше отишъл безвъзвратно... Тя се казваше Лекси.. вероятно съкратено от Александра, но какво значение имаше. .Никакво.. поне не и до следващата ни среща. О да, бях убеден, че такава ще има. Може би дори по-скоро, отколкото очаквахме...
Преди да се посветя на размисли какво ме караше да бъда толкова убеден в това, отговорът просто "изскочи" пред очите ми.
Якето... а с него и ключвете от апартамента ми...
Изрекох няколко думички, които можеха да се определят като холандски псувни и се запътих към... Е, към спасението, накъде другаде?!
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: Плажа на Статън Айланд   

Върнете се в началото Go down
 
Плажа на Статън Айланд
Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 2 от 2Иди на страница : Previous  1, 2

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
New York City :: Забавления :: Морето и скалистите планини-
Идете на: